Дореми Травeл

Кулинарни пътешествия – Италия

 

Да посетите дадено място и да не опитате храната на местните е като се разхождате с превръзка на очите. Едни от най-запомнящите се преживявания от пътуванията ни са именно тези, свързани с моментите, в които похапваме. Изборът на място, разглеждането на менюто и елемента на изненадата при избор на непознато ястие, разговорите на местните по околните маси, непознатите все още аромати, комуникацията с келнера и неговите препоръки ………това са усещания, които се запечатват в съзнанието ни и формират цялостното ни впечатление и спомени от мястото, на което сме били. След време дори мирисът на някоя подправка може да ни върне мислено отново там, където сме били щастливи.

За това е и нашата препоръка където и да сте по света да не пропускате това изживяване – храната!!! Макар Франция да е безспорно страна, превърнала храната в изкуство, ние ще ви отведем първо в Италия, защото там освен всичко друго, тя е и страст към живота.

Където и да пътувате в тази луда по храната страна, ви обграждат шумни и пъстри пазари, ресторанти завземащи историческите площади и аромат на кафе. Ако сте в северните части ще се насладите на ястия с масло, ориз, сирена, жито и месо. Слезете ли по-на юг менюто ще е съставено предимно от макарони и бобови култури. Бедността, особено в Централна и Южна Италия, изиграва роля за възникването на cucina povera (кухнята на бедните) при която се залага на оползотворяването на остатъците и използването на евтини продукти – оттук са тосканските супи, сгъстени със стар хляб и апулианските макаронени изделия, съчетани с диви растения. Днес в италианската кухня се използват много продукти и подправки, внесени от арабските сарацини и испанските владетели, като доматите например.

Вечерните ритуали в Италия започват с аперитива. Столицата на италианските аперитиви е Торино, където през 1757г  братя Чинцано създават вермута. Фирмите „Мартини и Роси” и „Кампари” започват бизнес в града, като напитките на двете и днес преобладават в коктейлите в страната.

Пицата е национална икона за Италия, но ако някое място може да претендира за собственост над пицата това е Неапол, където е родена рецептата за „Маргарита”. Легендата разказва за местния готвач Рафаеле Еспозито, който я е създал през 1889 г. като подарък за кралицата на Италия, като цветовете на родното знаме го вдъхновили за съставките – червено (домати), бяло (Моцарела) и зелено (босилек).

Всяка област обаче е специализирана в различна улична храна – генуезците са пристрастени към фокача и фарината – вид палачинка, направена от нахутено брашно, в Емилия-Романа са луди по пиадина – прегъната на две питка с плънка от сирене и колбаси, а Сицилия е място за аранчини – вкусни панирани топки, направени от ориз, шафран, рагу, грах и сирене.

Ризотото е другата запазена марка на италианската кухня. Най-прочуто е Ризото ала Миланезе – сварено с говежди костен мозък и обагрено в жълто от шафрана. Ястието е създадено от младия чирак Валериус през 1574г, който работил по изграждането на готическата катедрала в града. Неговата задача била да оцветява стъклото за витражите и използвал шафран за подсилване на отенъка на пигментите си. Ядосан от жестокостта на майстора, при когото работел, той хвърлил шепа шафран в казана с ризотото, приготвяно за сватбата на въпросния майстор. Шегата обаче имала обратен ефект и ястието се превърнало в хит. Днес в Италия се произвеждат три основни разновидности ориз – Арборио, Карнароли и Виалоне нано.

Следващата емблема на италианската кухня е пастата. Италианците изяждат средно около 28 кг спагети на човек годишно. Сухите тестени изделия са въведени за пръв път в Италия от сарацините през IX век. Освен сухата, има и pasta fresca или прясна паста – тя се поднася най-вече в неделя и при специални поводи. В северната част на страната любима е pasta al’uovo ( с яйца), в Емилия-Романа можете да хапнете талиатели във вид на тънки ленти и тортелини – малки джобчета с пълнеж, в Лигурия – вретеновидните трофие, които вървят добре с песто, в Умбрия – странгоци – спагети с правоъгълно сечение, в Пулия – орекиете с формата на малки ушички.

Италия е известна и с месните си специалитети – салуми. Най-известната италианска шунка е Прошуто крудо ди Парма. Парма е дом и на най-проюутото сирене Пармиджано реджано. Прошутото обикновено се яде като антипасти  – предястията, които събуждата вкусовите рецептори за основните ястия. Неговият богат, солен вкус се съчетава добре със сладки плодове и чаша вино „Просеко”. Опитайте го с пресни смокини, увито около парченце пъпеш или запечена на тиган аспержа, с рукола и настърган пармезан или просто с парченце моцарела. Други известни деликатеси са Мортадела от Болоня и Кулатело от Цибело.

Заобиколена от всички страни от вода, Италия естествено залага много на морските дарове в кухнята си – салата от октопод, маринована аншуа, спагети с миди, сепия на скара са малка част от ястията, които можете да опитате на полуострова.

Салата от октопод
Маринована аншуа
Спагети с миди

Естествен завършек на кратката ни кулинарна обиколка е сладоледа. В Италия той най-вероятно е пристигнал със сарацините, които донесли техниките си за изстудяване на плодови сокове в Сицилия през IX век. Разновидностите включват бачио (лешници и шоколад), забалионе (гладка смес от яйчни жълтъци и сладко вино „Марсала”) и страчатела (сметана и парченца шоколад).

Всеки град в Италия има и своя сладък специалитет: Неапол се слави със своите сфолиателе (сладки банички, пълнение с рикота и захаросани плодове), Торино – с джандуя (кадифен крем от лешници и шоколад), а Тревизо е родното място на Тирамисуто (бишкоти, маскарпоне и кафе).

Gianduja
Sfogliatelle

Култа към храната намира израз и в множеството кулинарни фестивали из страната, за които ще ви разкажем следващия път.

По материали от „Food lover’s guide to the world” , Lonely Planet Publication

Снимки: Интернет

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *