Дореми Травeл

Мартина Франка и Локоротондо – Тайните съкровища на Пулия

Martina Franca

Още преди да отлетим за Италия бях прегледала района за интересни градчета. Истината е, че в Пулия, а и в цяла Италия, всяко малко градче има своя чар. Хората са сърдечни и много дружелюбни, живота е тих и спокоен, пейзажите са красиви и винаги има някакво специфично местно ястие, което да се опита. Мартина Франка не прави изключение, дори напротив – смело мога да заявя, че си струва да отидете до там дори и само заради нея. Както и в Алберобелло, тук също туристите все още са в поносими граници и можете да усетите атмосферата. Градът е по-голям, има ясно обособена стара и нова част, а и животът е по-динамичен. Идеята ни беше да му отделим първата половина от деня, а следобеда да посветим на съседното Loccorotondo, разположено на ЖП линията Мартина Франка – Алберобелло. Първия ден останахме там до около 15:00 часа, а на следващия се върнахме отново…..и бихме отишли пак.

Влакове от Алберобелло до Мартина Франка има често, а самото пътуване е кратко – около 20 минути. Цената е 2.10 евро на човек в посока. Билет можеш да закупиш както на автомата на гарата, така и от служителя. Няма значение дали ще си купиш отиване и връщне или еднопосочен билет – цената е една и съща. Много важен момент в Италия е преди да се качите на влака, да перфорирате билета си в едни малки жълти машинки по перона – глътват билетчето и му нанасят дата и час, след което ви го връщат. Ако не сте го валидирали все едно, че сте без билет. Бяхме приятно изненадани от влаковете, много модерни, чисти и просторни. Е закъсняваха малко, но наистина малко….а и ние за никъде не бързахме. Пътя е живописен, маслинови дръвчета, лозя, трулита…..и Мартина Франка.

Гарата се пада малко в страни от централната част и има два варианта /със сигурност и още много други, но ние пробвахме само тези/: при първия тръгвате надясно по нагорнището след като излезете от гарата и следвате извивката на пътя. Маршрута е приятен за пешеходна разходка, не е тежък и натоварващ. При второто ни отиване тук срещнахме продавач на плодове и зеленчуци, бяха изложени в нещо като пикап със свалящ се покрив и превръщащ се в импровизирана сергия. Беше изключително любезен и веднага, щом ни видя да се удивяваме над едно растение с името Cocomero, скочи и разряза едно от тях, като всички от групата ни – 8 човека, бяха почерпени с парче. Мислехме си, че е някакъв плод, а се оказа подобен на краставица зеленчук с доста приятен свеж вкус. А продавачът беше толкова горд с изделието и щастлив от факта, че ни е предложил нещо непознато и дори отказа да му го платим, когато предложихме….а, и търпеливо ми повтори името му, за да си го запиша, след което ни изпрати с усмивка по пътя ни. Тези малки жестове на внимание и добронамереност винаги създават настроение и оставят хубави спомени.

Когато пътя стигне една голяма бензиностанция, самият той естествено извива на ляво и ние също поехме натам. Тук навлизате в търговска и обществена част, където има магазини, кафета, училища, дори единия ден имаше нещо като нашите бит пазари, където на сергии са нахвърляни и закачени всякакви богатства – от чорапи и нощници до палта. Тук в една от малките улички намерих магазин за музика и си купих новия диск на Ерос Рамацоти. Градчето ми легна още повече на сърце. Стигайки до малък парк с църква отдясно и арка в далечината в ляво, първо посетихме църквата, а след това се отправихме и към арката.

arkata

От двете страни на площада, по който има доста гълъби, разхождащи се необезпокоявани, преди Нина да ги подгони безмилостно, са разположени различни магазини, за тези които търсят този тип забавления. Тук, в ляво от арката, пихме най-хубавото капучино в Италия – два пъти, а от дясно се намира туристическия информационен център. Служителката е много любезна, даде ми карта и ми обясни кои са най-интересните за посещение места. Тук просто седнете на някоя малка маса и пийте кафе, слушайте напевния италиански  и съзерцавайте забързаните хора и коли, както и тези, които като вас лежерно се препичат на слънцето.

Площада се казва Piazza XX Settembre, а арката всъщност е Портата на Св. Антоний. Минавайки под нея се озовавате зад стените на стария град и точно пред красива градинка с фонтан.

fontan

От дясно е дворецът Palazzo Ducale, отворен безплатно за посетители. Някога това е бил дом на богати аристократи, стените са изрисувани с различни пъстри сцени, таваните също, е не е невероятен разкош, като в швейцарските замъци, но е приятен досег до отминалите времена.

fasada palazzo

Уличката, която продължава след арката е тясна и извита, оградена от високи къщи, които пазят сянка върху нея. Тук има магазинче за сладолед, не го пропускайте.

Малко по-надолу по нея стигаме до Катедралата на града – Basilica di San Martino, пред която има нещо като малък площад – Piazza Plebiscito.

SAM_0817

SAM_0830

Стълбите пред нея и фасадата създават усещане за нещо величествено. В околните магазинчета се продават всякакви малки кокетни шишенца със зехтин, различни оцети, подправки, дори има малки масички отпред за дегустация на продуктите…но след като разкажа за Берн, ще разберете защо ги заобикалям от далеко, макар че си падам много по тях. Едно от очарованията на италианските градчета са точно тези тесни и сенчести улички,зад завоя на които понякога изниква някаоя красива църква или площад. И тук случаят е такъв, защото площадите дори се преливат от един в друг и нямаш нищо против тук някъде да се изгубиш.

Продукти за дегустация

Следвайки картата се лутаме из улиците, оглеждаме се и минаваме под телове с пране и надвиснали цветя. Стигаме до Августинския манастир, където освен малката църква Chiesa si Santa Mariadella Purita има и достъп до покрива, превърнат в красива тераса, от която се вижда целия град, а и околните също. Пристигнахме тук след 13 часа, а обекта се оказа отворен само до обяд. Успяхме да го посетим на другия ден, за да се качите на терасата трябва да се присъедините към група с гид, който ви показва и помещенията по етажите и разказва разни интересни неща. Такста е 2 евро, а тук мен и децата ни заклеймиха отново като италианки. Гледката от горе е красива, въпреки че височината не е кой знае колко голяма. Правят впечатление многото куполи на църквите, разпръснати из града. Ясно се вижда и съседното градче Локоротондо.

църквата

От тук се отправихме към представената в легендата към картата „една от най-големите забележителности” – античния театър La Lama. Предвид извитите улички трудно се ориентира човек дали е на прав път. Попитахме един човек и той ни упъти в същата посока, в която вървяхме. Озовахме се на малък, ама много малък площад пред стари къщи. Засмяхме се, огледахме се добре да не проуснем забележителността, отидох да попитам двама местни, които разтоварвах стока наблизо – да, потвърдиха ми, това е прочутата La Lama…….е снимахме се за спомен и продължихме.

В Мартина Франка попаднахме на много приятен магазин за бели сирена – като малки възелчета, като вързопчета, много весели….успяхме да се вредим точно преди да затворят за обедна почивка. Тук усетихме жаждата и глада след 14:00, когато всичко живо затваря и се скрива незнайно къде. Сякаш никога не е работило.

Старата част на града е изпъстрена освен с църкви, и с малки ресторанти, където можете да хапнете както спагети, така и набор от местни специалитети, атрактивно поднесени.

SAM_0905

 

Мартина Франка е градче, запазило атмосферата на някогашните аристократични времена, място където просто да дишате въздуха и да запечатвате в съзнанието си изивитите улици, където да слушате тишината или говора на хората около вас, и да се наслаждавате на живота. Това местенце е много подходящо за хора, търсещи романтика и топли спомени и остави у нас много такива!!!

DSC05817

SAM_0912

 

P.S.: Тоалетната на гарата се заключва, а ключа вземете от служителя и после му го върнете. Задължително си носете вода и нещо за хапване, или хапнете около 13:00, за да не се окажете като нас извън времето и пространството.

 

Локоротондо

На осем минути и 2,10 евро разстояние с влака от Мартина франка в посока Алберобелло  се намира малкото и тихо градче Локоротондо. Кръстено е така, заради кръглата си форма. В центъра му се извисява църквата Св.Георги с красива камбанария, която обаче може да бъде видяна само от далече, толкова тесни са улиците около нея. Пристигаме тук в късния следобед, около 15:00 часа, освирепели от глад и жажда. Гарата е някак извън града, е не точно, но извън интересната му част. Поехме на дясно и скоро попаднахме на крайпътна пицария, която работеше в този мъртав следобеден час. Хапнахме фокача – тестяна пита с доматен сос отгоре. Взехме си вода и продължихме изследователския си поход нагоре по хълма. Скоро стигнахме до малък площад срещу който има нещо като малък градски парк.  Тук се намираPorta Napoli и туристическия информационен център, където един господин изключително любезно ни разказа най-интересните неща за града и неговите забележителности, даде ни карти – на всеки по една в предпочитан от него език, и ни помоли да напишем нещо в книгата за впечатления.

DSC05777

DSC05817

Градчето в този си вид доказано е съществувало още през 1195 г, когато в околностите му са били разположени големи маслинови поля, а населението му е било закриляно от Св.Георги. Днес малките тесни улички са тихи и спокойни, почти безлюдни. В същото време човешкото присъствие и грижа се усещат на всеки ъгъл – в красивите цветя и изрисуваните стени. Стените на къщите са бели и отразяват слънчевите лъчи. Тук там зад ъглите изскачат църкви, прекрасни дворове или просто стълби, отрупани с пъстри цветя, романтични балкони. На това място можете да се разхождате с часове, просто лутайки се из уличките и никога незнаейки в коя посока се движите.

DSC05804

DSC05817

По обратния си път към гарата се отбихме и във фабрика за производство на вино Cardone – региона е известен с вината си – и си взехме бутилка бяло вино за спомен. Тези няколко дни в Южна Италия бяха като бягство от реалността……

Ако съм ви вдъхновила с разказа си, можете да се възползвате от предложенията ни за Почивки в Пулия и сами да се запознаете с вълшебството на региона:

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *